"Когато поток стигне до камъни по своя път, той не се бори да ги премести и не се бие с тях и не мисли за тях. Той просто ги заобикаля. И докато заобикаля, пее. Водата отговаря на това, което е с ненапрегнато действие." ( Бенджамин Хоф)

Застанала в подножието на водопада,

аз слушам песента на свличащите се води.

И капчици полепват по лицето ми засмяно.

В ушите ми историята му звучи.

Родил се някъде високо в планината,

като пенлив и буен млад поток.

Проправил си без страх пътя през гората,

защото във съня си бил дочул незнаен зов.

Нашепвал му, че някъде в далечината,

ще стигне своята мечта и там ще спре.

Че част е от живота на реката,

докато се влее в пълноводното море.

И слънцето с изгарящ лъч ще му отнеме

по пътя част от тайнствената му вода,

но ако кръговратът е научил, ще приеме,

че ще се върне тя отново със дъжда...

И тръгвам по пътеката трънлива,

шумът заглъхва, реката тихо си тече.

И искам като нея да съм търпелива,

и винаги да помня зова на моето сърце.