20 февр. 2012 г., 06:40

Приказка за Южният вятър 

  Поэзия » Философская
705 0 6

 

 

 Приказка за Южният вятър

           

 

Южен вятър когато задуха

(може би заблуден в Есента?..)

предстоящата зимна разруха

е със топлия дъх на цветя...

 

А в небето дълбоко и синьо

влачи облаци той мълчалив

и разлял там във Залеза вино-

сам подпийнал се носи щастлив...

 

...И във въздуха носи се нещо

(невъзможно да се обясни!..),

но довява мечти и подсеща,

че Животът все пак предстои...

 

Подсъзнателно пламват във мене

от надежда безумна искри:

обладан от инстинкт за летене

с тоя Вятър да тръгна в зори...

 

Прелетели над всички пътеки

не обрасли до днес със трева,

да открием и пътища преки

към Страстта, щом целта е това.

 

Щото помня, че някъде има

във морето пустинна скала

и на нея хиляда години

фар угаснал обвит е в мъгла...

 

Ураганите често нощуват

на скалата замръкнат ли в път

и над нея звездите пътуват

от когато го има Светът...

 

От легендите зная, че горе

на скалата живее Жена...

(Тя е стара тая история

от далечни дошла времена!..)

 

...Стар магьосник на зло я орисал:

вечно млада и хубава, тя

(красотата ѝ сам Бог изписал!..)

да живее на тая скала.

 

И я пази безжалостна Хала-

уродлива, могъща и зла-

затова само Вятър минава

там, над тая злокобна скала...

 

Без човешка Любов отминавал

всеки миг отброен с Вечността,

че магията била такава:

вечно млада, но във самота...

 

И ще трябва моряк да прежали

сам живота си да я спаси,

но надвие ли злобните хали

тя го чака с развети коси

 

и с божествена, чудна награда:

обещава му себе си тя...

А със нейната прелест и младост

ще споделя и той Вечността...

 

Искам с Южният Вятър да минем

и над тая миражна скала,

че възможно е там да открием

и Жената... Все още сама!..

 

...Страстно с Южният Вятър желая

да преминем по всички места

от легендите, ала накрая

тук отново да спрем-  в Есента...

 

...Но омесил тъга и разтуха

в меланхолния дъжд от листа,

аз го моля сега да не духа,

че с нелепи надежди в нощта

  

ще подлъже наивните вишни

да направят погрешния ход

и да цъфнат, с представи предишни

за огънати клони от плод!..

 

 

21-22.10.2010.   д-р Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубава приказка!Моите поздравления докторе!
  • Ах, как ли се пише това!?
    Немога да си представя как ще е, ако се спънеш по средата..., но си представям еуфорията след първия "собствен прочит"!
    Не робувам на авторитети - Яворов си е Яворов, но..., който "може да чете" и е искрен, ще се "усмихва до уши" и ще "скача от радост", както аз направих и след първото, и след n-тото четене на това постижение!
    Просто ражсъждавах на глас...
  • На мен ми хареса и го прочетох няколко пъти!
  • хубава приказка!
  • приказка е
    Много хубаво!
  • Привет, докторе! С трудна задача си се захванал - да се докоснеш до "Калиопа" на Яворов. Там има такива стихове:

    "Кой знай вече де далече в диви пущинаци
    зъл магесник-прокобесник имал бил конаци.
    Милолица хубавица с него там живее
    и запряна тя горкана тъжи и линее".

    За мен тези и следващите стихове на Яворов са най-чудната природна картина в българската поезия. А равняването по образците иска храброст. Радвам се на моженето ти...
Предложения
: ??:??