23 сент. 2018 г., 17:46
Не ме плаши с онази тишина,
живея в нея, там съм се родила.
Растях навън и търсех светлина,
намирах я, понякога, насила.
И с цялата си същност осъзнах
какво се случва с голите ми клони
когато вятърът разпръсква страх,
и няма кой, на някъде, да го прогони.
Обичам сините очи на вечерта
и ласкавия блясък на звездите.
Тогава мракът просто е следа.
Следата води до алеята с брезите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация