Приключение
"Ти си истинска" - някой ми каза,
как трънлив бе пустинния бряг...
от тревата внезапно се вряза
остро шипче във босия крак.
Аз изохках и чух как засмя се,
а прибоят ревеше под нас -
издълбало морето тераса
за любимата своя вълна.
После сложило там водорасли -
да е меко, за нейно легло
и от морската пяна израсли
все нагоре - стъбло след стъбло.
Вятър брулел коравите тръни
и разяждала в корен солта,
но оставали истински верни,
днес цъфтяха те - морски цветя!
Като истинска тръгнах си първа -
след убождане кратко боли!
Разцъфтял виолетово-кървав -
в тоя бряг мойта кръв се смали.
© Даниела Тодорова Все права защищены
Благодаря, брате-поете, за отзвите! Поздрав и от мен!