svetlitschka (Светличка)
558 4811
2 авг. 2020 г., 20:02

Прикотках пристануша 

  Поэзия
752 5 10

Прикотках самотата с празни длани.

Замислена, протегна се и приближи.

Погледна отзивчиво, без подкани,

помърквайки, до мен доволно се снижи.

 

В краката ми преде, стаена слуша

дъха ми плах и леко хъркащ да свисти.

Намерих най-добрата пристануша,

лечителка най-вярна, сили не пести.

 

Отпусна сърчицето мое свито,

затворило несбъднатата ми мечта,

напред непроменена и без мито

граничната бразда с успех да пресека.

 

Приканва ме, спокойно примижала,

смирено да приема края на деня,

усещаме– утеха приближава,

блажено ни обгръща раят на съня.

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че самотата не мърка и до теб, Иржи! Поздрави!🎆
  • Ама защо съм толкова изостанала с коментарите?...От жегата или от тоя ужасен ремонт над мен, но не ми се стои вкъщи, и не отварях лаптопа...Но и ти си толкова производителна, Светличка...И сега, понеже отговарям накуп, затова ще е по-кратко.Поздравления за хъса ти за писане!
  • Благодаря ви сърдечно за хубавите думи, Гавраил, Дани!
  • Хубаво е, Светулка! Поздpавления!
  • Самотата дава възможност да погледнем себе си но тежко ако те обземе.Поздравление и от мен.
  • Много ме зарадва, Ники, че го оцени.
    Помъдряване.Мяркаше ми се по-драстичен финал, но е лято, пропъжда крайните мисли.🌼
  • Поздрави, за написаното Светулке!
    Браво🍀🍀🍀
  • Благодаря ви, Жени, Стойчо, за съпреживяния момент.
    Няма шега, приемам я напълно насериозно, като жива.
  • Самотата е възможността да се видим през призмата на страданието.
    Играта с нея е като игра с котка.
    Само силните умеят да се шегуват с нея.
    Поздравления за написаното от теб, Светулка!
  • Светли... нежно за самотата... забележителен стих!
Предложения
: ??:??