1 июл. 2009 г., 19:08

Приласкана 

  Поэзия
879 0 25
Душата ми е като дива котка.
Но ласкаво в гръдта ми се е свила -
кълбо коприна… Ту Бърза помощ -
когато зад стените й вали.
Попреживява, лиже рани.
Понякога в лицето ми крещи.
Не може да играе на „мълчанка”-
настръхва й опашката, когато е ранена.
И цяла нощ мяука от обида,
подскача диво, драска и не спи.
Премята се от липсата на ласки.
Погалят ли я – кротко, нежно мърка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??