21 июн. 2009 г., 18:57

Прилѝка 

  Поэзия » Любовная
449 0 7

 

 

 

 

На М...

 

  

Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прил
ѝка
със онзи, приказния мрак,
във който нарисува нежно
една, най-милата, картина
и обич, някак неизбежна,
през сетивата ми премина...
Остана вечно да ме буди
и пита ме, когато плача - 
дали коварните заблуди
ще позволя, дали на „здрача”
ще се оставя...? Не - ще има
пак безброй искри щастливи
и няма вече да е „зима”,
усмивки – топли, причудливи -
ще газят скучната омраза,
ще носят нови чудеса...
и най-красивата "зараза"
ще понесат до небеса...

 

Навънка птиче чурулика
и грее моето лице...
Намирам някаква прилѝка
със твоето добро сърце...






© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??