Прилив – Отлив

        Животът е само миг между две вечности.               

                                       Платон

                 Морето най-после се отдръпна

                 след дългата прегръдка.

                 Пясъкът сънено изтръпна

                 за въздух – първа глътка.

                  Угасва нощна месечинка

                  с на чайките овациите.

                  Една нещастна песъчинка

                  зъзне плахо от вибрациите.

                  Стои незабележима.

                  Страх я е да не задреме.

                  Всеки бряг сега си има,

                  но пак вълната ще си я вземе.

                  Човек от нерви се раздира.

                  Макар отдавна да го знае -

                  Всеки Времето прибира.

                  Песъчинки сме в Безкрая.