Примамливо ухаеш. На море...
Забравих, че да плувам хич не мога.
Потъвам във очите ти... а те
в сърцето ми подклаждат буен огън.
Усмивката ти сладко-дяволита
с въображението ми си играе.
Мълчанието ти отново пита...
Какво ще отговоря ли? Ти знаеш!
Ухаеш ми прекрасно... На желание,
което е по-силно от ума ми.
Не ме докосвай с погледа си тайно!
Поне изчакай малко да се стъмни...
Да бъдем само аз, ти и морето...
И всичко друго нека да забравим.
Не укротявай пулса на сърцето!
Любов е!
Нека в нея се удавим!...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены