Примирие да сключим със борбата,
че дъх не ми остана вече… изтъняха
и лактите ми се изтъркаха отрано
да си проправям пътищата през тълпата,
ноктите ми се изпочупиха, издраха
насред свои
по чужди стени все да дращят…
Примирие да сключим с Тишината
аз ще си мълча, а тя да ми говори
за хорските неща и за суетата,
която тъй и не обикнах без окови.
А хората ме гледаха със интереса зад вината ...