Моят принц стои до мен,

той влюбен е в ноща и самотата,

стои във сенките стаен,

за да открива красотата.

Той вижда всички покрай мен,

но него виждам само аз самата,

те виждат образ с време изграден,

за да предпазва му душата.

Той може да говори с часове

и да не каже нищо,той не дава,

обича да отнема,да краде,

на никого не се отдава.

Харесва му да бъде принц,

да му се кланят в самотата,

да плачат заедно с него за изгубен миг

и да се смеят на съдбата.

И ненавиждат скришно,

щом видят го щастлив,

и мъчат се да ни очернят белотата.

Той с истина ще ви рани,

на истини по-силен е дори от мен самата.

Във рицар се превръща на мига

във който предизвикат го,

да той ме защитава.

За него съм единствен миг,

извадена от самотата.

Създадохме си образ мил със който

да лекуваме сърцата.

Дори измислен той е мой

и аз измислена държа го за ръката.