Тук започва животът ми и тук да завърши би трябвало. На книгата с титулна страница да пише - щастливо живяла...
... Разказвала тъжни и смешни истории, изтънчено за любов, за феи с цветя. И всяка крачка в ума си запомнила с потребност, насъщност, несамота. Човечност изписвала словесно шеметно, навярно като събудена принцеса от сън. Замръзвала, но чувства не пилеела с късчета вдишвания на своя романс, заспивала, не умирала, тлеела за своето "утре" в най-нежен каданс...
Хи, хи, хи - още като го писах си помислих, че мога да настъпя
"жабата", но провокативността надделя - то май тъй е и в живота...
освен в писането - приятна вечер на всички!!!
Хей, Принцесо, рано ти е за подобни епитафии!!! Знаеш ли още колко хубави и смислени глаголи има в българския език?! Когато успееш да ги изживееш всички и да ги подредиш в стихове, тогава ще пишеш титулната страница! Прегръдка за съдържателния стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
разкошен стих...мило и драго ми беше да прочета...
с много обич, Мариолче.