Принцесата с блестящата корона,
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато,
единствено дете на царя в тез палати.
И как така във царство тъй богато, позлатено,
най-личната мома нещастна е и натъжена.
Корона тежка носи, роклята блести в елмази,
през девет царства нямат си умница като тази.
Но тя седи и вместо вятъра в градината да гони,
лицето й е сякаш в облаци закрито, сълзи рони.
Пораснала е умна и красива, време й да се задомява,
но за девойка лична като нея лесно туй не става.
Че знатният произход, короната и дрехите блестят,
те заслепяват, как сърцето нейно някой да пленява.
Та мислил ли е някакъв младеж дори да я обича,
тя на високо горе е, не е за мене туй момиче.
Ще ме отреже, всеки с мислите си все натам залита,
и никой не помисля в царството дори да я попита.
Така е, пази в себе си душата тъжна и самотна,
дори най-богата девойка без любов гореща е сиротна.
Но любовта не идва там високо все на трона,
и как тежи все повече проклетата корона.
И тъй угрижена съзря я Господа от небесата,
там от амвона знае той прекрасно как стоят нещата.
Не мисли много, ангелчето вечерта изпрати,
то тихичко без шум се вмъкна в сънищата й крилати.
Присъни й се приказка за Пепеляшка,
как тя слугинята принцеса бе, а тиквата каляска.
И беше тя блестяща тъй на бала, пантовката остана там,
и без корона и одежди любовта намери принца сам.
Събуди се в кошмари и главата я болеше,
и знаеше сега, короната блестяща твърде тежка беше.
Захвърли я тя в миг, разкъса роклята си със елмази,
навлече дрипи, а със сажди черни в миг лицето си намаза.
А после тайно се измъкна от двореца,
в града се движеше без свитата придворна.
И някак беше по-свободна, а наоколо просторно,
а чувстваше сърцето си тъй сякаш литва на далеко.
И чудо случи се тогава, няма приказка такава.
Инкогнито дошъл бе принцът от съседно царство,
жена да си намери за сърцето си ранено и самотно,
разхождаше се предрешен, бедняк такъв, обикновен.
А тя пък шляеше се по пазара, точно завъртя съдбата зара.
И срещнаха се поглед размениха, гледаха се, мигом спряха,
и още не говореха, но от любов сърцата им туптяха.
Аз принц съм каза той, но влюбих се във вас от поглед пръв,
а аз принцеса съм и Ви обичам, даде му тя отговор такъв.
И взеха си, той стана цар, а тя бе негова царица,
а Господ се усмихваше отгоре от амвона.
урок на хората той даде, за любов не трябва блясък и корона.
Обикновен да си, тя любовта принцеса или принц създава,
минава времето, света изменя се, но любовта и днес е все такава!
© Петър Петров Все права защищены