31 авг. 2011 г., 13:10

Принуден + 

  Поэзия » Гражданская
414 0 2

ПРИНУДАЕН+

Друг избор нямам и така живея...
Във тая джунгла Бог ме настани!
Когато ми се плаче, аз се смея,
единствено щастлив съм, кога спя!

Тук всеки мре със теб да се бъзика!
И търси хватки, да те умори...
От яд в очите ми сълзите бликат...
В безсилие душата се мори!

За малко щом на нейде се загледаш,
крадци ще дойдат, да те оберат...
Дома си нощем ако не заключиш,
ти на насилниците даваш път!...

И просто няма кой да ти помогне:
Държавата и наш'то Общество...
И мъката ти кого ли ще трогне!?
Напротив - даже чакай още Зло!..

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И аз харесах, много силен стих. Цялата истина !

    "И мъката ти кого ли ще трогне!?
    Напротив - даже чакай още Зло!.."

    Повечето са егоисти и не умеят да бъдат толерантни .
    Поздрав и 6 от мен
  • Страхотно написано и много вярно.Браво!
Предложения
: ??:??