Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната
от лакомия страх...
Заключвам мислите
неканени
във тъмния килер на разума
и на желанието ключа
скривам
под прага на мечтата...
Спускам завесите-илюзии,
събличам
спомена
и тихичко приспивам
вината,
недохранена...
© Веселка Стойнева Все права защищены