Харесвам тъмното в нощта,
как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.
Обзема ме безпаметен разпад
от спускане по сънни водопади
и пробиви оскъдна светлина,
на плаха сънищна заблуда.
Обичам ти да си в нощта,
в покоя на стаена тишина,
да следиш, как съзнанието
ми се изпарява. С очакване
да се зърнеш там, за да
откриваш, че други няма. ...