28 авг. 2011 г., 17:27

Пристан 

  Поэзия
526 0 3

 

 

Пристан

 

Здравей, Утро!

Дванайсет е.

Сричам.

В очите ми твойте седемнайсет кокичета;

чаша с кафе,

по-горчиво от

истина;

думи,

скитащи между мене и листа.

Не ме чакай. Недей.

Тъкмо хванах си вятър.

Ще го пусна към хълма

да лети с хвърчилата. 

Ще поседна на облака, който кацнал е в клоните

и ще гледам децата как играят и гонят се.

 

Недей, Утро!

Не ме карай да бързам!

Остави ме да сричам...

 

Нека си бъда онова твое момиче.

Нека очите ми с цвета на пръстта

пристан да бъдат за мойта земя...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??