ПРИСТАН

Защо ли ден след ден се мъчим

да хвърляме предизвикателства (ненужни)

към поредния житейски тежък миг

на земното ни съществуване?

Нима си струва после

в отчаяние да се оттегляме

дълбоко във покоите на нашите души

и, притихнали във тишината им,

с молитвата беззвучна, плахо,

обронили лица,солени от сълзи,

да просим милост, Свише, и съвет -

как всъщност да преминем дните си?

Живеем днес. (И слепи сме, и глухи...)

Сега мигът - могъщ владетел е.

(Дали е наш съюзник?)

А утре? - отново във позлата ще огрее ден...

И миговете в бясна надпревара ще препуснат...

Далече някъде ще отлетят мечтите,

и ще намерят търсения пристан.

2011-06-25