Пристан

29 окт. 2007 г., 13:55

Поэзия » Философская

875 0 4

Пристан
Море, бушуващо до болка,
един живот прокълнат,
сякаш самотен кораб
сред познатите - непознат.
Никъде няма знак
и само бурята крещи,
няма достоен бряг
да спре тези вълни.
Но ето, блесна за миг,
сякаш далечна мечта...
От бурята по силен вик, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пристан

Искате да прочетете повече?

Предложения