17 янв. 2007 г., 11:50

пристан 

  Поэзия
727 0 10

Душата ми
при тебе си почива.
Живей!
Живей поне
единствен миг
след мен!
Защото ти си пристан.
А аз?
Аз трябва
да съм приютен.

© Стела Флорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех да можех и аз така да се изразявам, благородна завист, възхищение и усмивки от мен...
  • ЕДНО ГОЛЯМО БРАВО!!!НО НЕ ТОВА Е ВАЖНОТО,ПО-ВАЖНО Е,ЧЕ ИМА КЪДЕ ДА СЕ СРЕЩАМЕ И ДА СИ ГИ РАЗМЕНЯМЕ!ЧАКАМ НОВИ!!!
  • Хубаво е!
    Поздрав!
  • Прекрасен стих.Много ми хареса.
    Поздрав от мен!
  • Много ми хареса стиха ти, Стела!!!
    Поздрави!!!
  • И за това браво!!!Пишеш много хубави стихове,защото според мен не се замисляш много за строежа и за други подобни неща а просто се опитваш да уловиш бързо онова което извира от някаква мъничка вселена в душата ти,и се получават много истински и непринудени неща.Поздрави!
  • Хареса ми!
  • хубави стихове, Стела.
  • ... дано един ден да достигна красотата на думите ти
  • всичко твое е направо невероятно,сякаш познаваш думите с душата си .. наистина страшно ми харесва
Предложения
: ??:??