Боли ни, когато се гневим.
Гневим се, когато сме безсилни.
После пък униваме, скърбим.
Съдбата на ум или с глас корим.
Жадуваме неистово, горим,
искаме, дирим и все вървим.
Утихнем ли, в океана от покой
като капчица блажено блестим.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены