21 сент. 2010 г., 22:38

Пристрастена 

  Поэзия » Белые стихи
859 0 1
Той взе сърцето ми.
Мисля, че взе и душата ми.
Бях неговата непостигната цел.
И той малко по малко ме превземаше.
А часовникът беше спрял.
Не разбрах кога мина всичкото това време.
Вече бях негова.
А нямах сили да се съпротивлявам.
Той ме хипнотизираше.
Правеше ме толкова уязвима...
Пристрастих се към него.
Към сладките му лъжи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристияна Все права защищены

Предложения
: ??:??