Нощта ме кара да те чувствам...
Тя прави всичко по-дълбоко.
Поемам дъх, почти те вкусвам,
но пак съм с грешния в леглото.

Той прилича на теб, щом затворя очи.
Мисля, че губя ума си...
Не искаше да бъдеш мой, нали?
Бях твърде много за света ти.

Тъжна съм и много мисля.
Винаги такава съм била.
И затова, че ти писна,
не бих могла да те виня.

Ти ме караш да утихвам...

Зная, че не си ми длъжен.

Но копнея пак да се усмихвам,

и вече да не бъда тъжна...

Всеки е към нещо пристрастен,
което болката да му убива.
Но главният проблем
е, че дрогата убива също.

Губя разсъдък, когато те няма

Като типично зависим от теб се нуждая

Но не знам какво да правя,

когато дрогата не ме желае...

От теб или болката ще се изгубя...
Колко иронично звучи...
Но ако можех да избирам кое да ме погуби,
щеше това да си ти.