31 мая 2008 г., 18:35

Присъда 

  Поэзия » Философская
912 1 3
Аз знам нещо,
което ти не знаеш!
Аз знам, че си престъпник,
знам, че си убивал,
че си измъчвал невинни,
по дяволите, знам и за жените,
и за всички мъртви деца знам,
и знам, че ще бъдеш наказан,
наказанието ще дойде със смъртта ти,
но няма да те съдят боговете,
защото няма богове,
просто ще се лишиш от хобито си -
ДА УБИВАШ!

Видя ли безжизнените им тела?
ВИДЯ ЛИ ГИ?!
А насилието беше ли достатъчно?
Или изящната ти пушка може още?
Ти ги лиши от живот! Ти спря мечтите им!
Изтръгна усмивките им!
А живите удави в плач!
Ти си техният палач и ще гориш!
И то в ада!!!
Моля се, но не за тях,
не за теб,
моля се да има ад!

Колко разстрела извърши?
Колко куршума и в колко глави?
Дали съвестта ти говори?
Говори ти, че можеш още, нали?
Майките вече нямат деца!
Мъжете пък нямат съпруги!
А децата потънаха в сълзи,
че нямат вече родители!
Усмивките им свършиха,
докато ти се усмихваше!

Искам името ти,
искам ЕГН,
искам кръвната ти група,
искам плочката, която виси на врата ти!
Няма да има спасение!
Няма да има прошка за теб!
Ти си звяр
и мястото ти е зад решетките!
Дано този текст бъде молитва
за всички като теб!

© Икабод Крейн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??