20 янв. 2007 г., 21:14

Присъда 

  Поэзия
590 0 3
Заклех се повече лицето ти да не поглеждам..
И щом дори на снимка аз те видя..поглед свеждам..
Заклех се..името ти да намразя..
и в краката ти никога вече да не лазя..
Заклех се в огън спомените да изпепеля..
Дори да трябва себе си да нараня...
Заклех се..в още много..хиляди неща..
Но дори на сън виждайки образът ти аз почвах да пищя..
Заклевах се още не един...милиони пъти...без успех!
Въпреки болката аз гледах напред..
Ще те намразя казвам го сега..
образът ти от душата си ще залича..
Ще забравя..всяка твоя ласка, целувка и прегръдка..
Ще забравя.....и най-вълнуващата тръпка...
В огън от любов ти бавно да гориш
За всички болки с болка да платиш..
В лед от злоба да бъдеш скован...
На моята болка да бъдеш прикован..
Да избягаш се надяваш...
Само от образът ми спомени да нахлуват и бавно да полудяваш...
Да вървиш нагоре по пътя за надолу..
Да се научиш..да обичаш...





© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БРАВО!!!
  • Диди е права с думите си искам да допалня,че е подло да мразим някой с който сме били.Повярваи в себе си,нека те обикне или ти го забрави.Ще намериш някой.който ще заслужава обичта ти.
    Поздрави!!!
  • "Да се научиш..да обичаш..."

    На сила не можем да накараме някого да ни обича,а трябва сами да се почувстваме обичани!Поздрави!
Предложения
: ??:??