Осъдиха ме. Бързо производство.
Най-тежката присъда – „до живот”.
- Осъждаме те - казаха - на робство!
Докато дишаш – във каторгата „Любов”.
Сурово гледаха ме заседателите,
А съдията очилата си свали.
Отзад изхлипаха малцината приятели.
Изглежда все пак и за мене ги боли...
Поставиха ми белезници на ръцете.
Сълза пророни даже приставът суров.
Щастливо бе единствено сърцето,
че най-свободно е в каторгата „Любов”.