Ароматна петуния ме опиянява

и луната е някак замислена сякаш.

Не е радост, а болка, която пленява -

да отмине, да спре, търпеливо ще чакам.

Ти си моята тайна и сладко вълшебство,

ти си блян във съня, но несбъднат оставаш.

И без теб в тъмнина аз зората ще срещна,

светлината на новия ден ме огрява.

И да искам да бягам, си там неотменно,

няма прошка за грях първороден аз зная,

затова ще преглътна и копнежа си тленен.

неразбрана, нечута оставам до края...