На скърцащата пейка от пресищане

до свитите крила на колебанието -

във танца на пчелата виждах жилото,

страхувах се светулка да погаля.

Объркано  в  душата загрубявах,

лицето на земята не поглеждах.

В ключалката на чувствата стаявах

тревогата за местопрестъпление.

Затворих се  във рамка от допуснати

от прекомерна предпазливост отчуждения,

във своята боязън се оглеждах 

за наближаващите кризи на доверието.

Лишавах се от истински стремежи

да се отдам на човешкото  във себе си…

Заклещена съм между двата белега

на минало и бъдеще от неотменност.

Така затисната в сигурността си

до пълно робство на уединението -

светът ми упорито се разпада

в кръга от  настояще забранено...