Присъда (Надежда)

Осъден съм да имам много други,
преди, след теб и досега,
но ти за мен, най-тежката присъда
"наказах" се до теб да излежа...

Във твоя дом е моята килия,
не искам друго, покрив и легло,
дори със поглед в празната чиния,
на мен ми стига, с теб да сме едно...

Ще лягам късно, винаги след теб,
да знам, че сън дълбок ще те отвежда,
ще те погаля и целуна за късмет,
и ще се моля тихо за Надежда...

Такова име съм намерил да те кръстя,
през целия си път към теб не спрях,
пропадах, ставах без да се обръщам,
но все към теб вървях, вървях...

Не тръгвам никъде!... Оставам.
Сега съм те намерил и не пускам,
прегръщай и целувай до забрава,
а аз ще помня и ще им отвръщам...

И аз не съм останал същия...
но жаден се завърнах да отпия,
от виното във твойта къща,
с Надежда за любов да те открия...

12.05.2013
Д. Антонов (diester)