17 авг. 2007 г., 00:45

Присъдата 

  Поэзия
1041 0 4
Защо ме погледна така,
сякаш в мене светът ти се крие ?
Защо ме докосна с ръка,
излъчваща сякаш магия?
Защо ме целуна с устни,
преливащи в мене живот?
Защо ме накара да чувставам,
че душата ти ражда любов?
Поиска от мене най-скъпото,
дето даже за обич не давах!
Защо тогава днес потъпкваш
разпалената в мен жарава?
... Всъщност зная защо го направи:
непреднамерено - и с корист;
случайно - и с цел
по силата на стария си навик
ти просто попадна на мен...
Ала за мене любовта не е привичка!
Не можеш да си леден и суров,
че даже в гроба си аз пак ще те Обичам !
... За взетото...
Наказвам те с Любов!

© Албена Купенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??