Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
11 окт. 2013 г., 11:40

Присъствие 

  Поэзия
1193 0 18

 

Далече си. А аз си готвя ядене.

И питам се какво ли би ми сготвила.

Далече си, мълчиш от разстояние,

а моят телефон е мек и топъл.

 

И тази нощ отново спах до мястото,

където много липсваш на чаршафите.

Поисках да съм с теб и те поставих

до себе си, и двамата заспахме.

 

Когато си далече, не тъгувам.

Тогава чувствам колко те обичам

и ми е хубаво, въздушно хубаво,

защото със сърцето те изричам.

 

А липсата ти всъщност е присъствие.

Усмихвам се, защото те обичам.

И лекичко се поотмества въздухът,

за да направи място за очите ти.

 

Разбирам колко много съм пораснал,

защото не успявам да те нямам.

Далече си. Но близка и прекрасна.

И има много смисъл да сме двама.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!
  • Всички суперлативи вече са казани по-долу.
    Единственото, с което мога да се включа е възхита
  • Много истини има тук, и са казани красиво! Поздравления!!!
  • Когато липсата създава малък свят
    голям като куплет облякъл двама
    вълшебството е просто тишина
    и нищо друго на земята няма...

    Възхитена съм за пореден път!
  • "И лекичко се поотмества въздухът,
    за да направи място за очите ти."
    Чудесен!!!
  • Красив и топъл стих,
    преливащ от обич!
    Поздрави!
  • Истинско чувство, красиво написано!
    Моите аплодисменти!
  • Има...!
  • Тих копнеж!
    Леко наболява там вляво!
    Комплименти!
  • Прекрасно е, изживяно до последния стих...
  • Разбирам колко много съм пораснал,
    защото не успявам да те нямам......

    Наистина си голям, Вальо!
    Поздравления за това красиво обичане, влюбваш читателя дори в липсата!
  • Прекрасен стих!!!
  • Чудесен стих!Аплодисменти!
  • Когато си далече, не тъгувам.
    Тогава чувствам колко те обичам
    и ми е хубаво, въздушно хубаво,
    защото със сърцето те изричам.

    И аз бих искала да мога, ще опитам! Великолепен стих, благодаря!
  • А липсата ти всъщност е присъствие.
    Усмихвам се, защото те обичам.
    И лекичко се поотмества въздухът,
    за да направи място за очите ти.
    Много е хубаво! Поздрави!
  • еха
  • Силно влюбено присъствие!
    Поздрав!
  • Обичаш с всеки стих, излязъл под перото ти. И ако това не е дарование свише, ами не знам какво е
Предложения
: ??:??