Притча за невъзможната любов
Човекът бе ловец в първичната си същност
и покоряваше живота под небето.
Доказваше, че превъзхожда с интелект и външност
създанията, обитаващи на сушата и във морето...
Веднъж човекът гмурна се да търси
сред необята морски – препитание,
но щом се спусна дъното за риба да претърси,
дъхът му свърши и изпадна в странно състояние.
С последни сили спусъка натисна...
Стрелата на харпуна му прониза
една Русалка право във душата.
Сега е в негов плен, а той от нея запленен е
и само в сливането ще намерят свободата...
Но те са две тела от два различни свята -
две паралелни измерения в живота на Земята.
И колкото един към друг да се стремяха,
оставаха далечни – най-сетне проумяха,
че невъзможна беше тяхната любов!
Тя търсеше с природата баланса
и виждаше с душата невидимото за очите.
Живееше свободна сред морските пространства
и на Твореца посветила си бе дните...
Той гледаше и чувстваше чрез сетивата.
Желаеше това, което го привлича страстно.
Приемаше за истина илюзиите на съдбата
и сенките на светлината - за реалност...
За него, Любовта ù си остана неразбрана притча.
Тъй, предпочете да се върне в своя свят
на лицемерни и фалшиви чувства,
където добродетелите вече не ценят,
а танца на измамните слова се счита за изкуство!
И постепенно образите им размиха се и избледняха...
Със глътката си въздух - бе погълнат от земна суета!
А тя изчезна в бездната... и повече не се видяха,
защото вече не трептяха в еднаква честота...
Така останаха във плен един на друг до следващия си живот...!!!
© Христина Мандаджиева Все права защищены
Преживяна може би и докосваща душата притча!!!
Поздравления!