10 февр. 2012 г., 22:22

Притихнал 

  Поэзия
609 0 2

 

 

 

 

 

Притихнал, моят дух къде се губи,

заспал е сред омраза и лъжи…

и само времето минава покрай него,

и остава своите огнени следи…

 

Не зная моят дух защо така се губи…

Не виждащ, не разбиращ и разбит…

А времето минава покрай него –

и безнаказано жестоко го руши…!

 

В ново време, казват, че живеем -

потъпкващо искрите на нови мисли и мечти, 

само вярата в сърцата днес живее,

вярата, че - рано или късно - нещо ще се промени.

 

Само тогава  – озарена от сияние мечтано -

ще се отърси моята душа от тежките окови

на безнадеждност, бедност и неволя…

Тогава  – притихнал, моят дух ще се събуди…

 

Ще заблести в небето нов изгряващ свят…!

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??