Izumrudkata (Катя)
290 3762
12 июн. 2015 г., 00:22

Притихвам 

  Поэзия » Другая
511 1 7

Боли ме, толкова много ме боли...

от тишината, която е обгърнала душата ми!

Страхувам се! Страхувам се от това,

че изтъкан от отхвърляне е моят свят.

Ако се разкрия, ако маската сваля,

дали ще ме боли така от тишината...

Страхувам се! И този страх гризе ме,

отхапва той от моята душа, притиска ме

и иска да превземе, последната надежда

и последния ми вик... Викът е силен,

той е много силен, но чуваш ли го ти

във тишината на нощта, където всеки

сам за себе си живее... Какво съм аз?

Някаква жена! Далечна, неразбрана...

изтъкана от лъжи, предателства отблъсквам

всеки ден и всеки ден намирам сили

да се изправя и да продължа напред,

макар сломена - без защитна прикриваща

зад своите очи, изпепеляващите истини...

които вечно неизречени остават...

бедност, отчаяние, разруха...

Сега какво! Какво ще кажеш?

Ще ме подминеш ли? Защото съм различна!

Защото,к огато със себе си остана -

аз свалям маската на своето  безразличие,

лъжите рухват и притихвам... 

 

Притихвам в любимите ръце,

където греят нови измерения,

където любовта е тъй красива

и ме дарява със приказно вълшебство!

Сега съм аз! Защото съм до теб!

Закриляш ме! Побираш ме във сърцето си!

И пламъка на тези влюбени очи...

ме карат да се чувствам жива,

творяща истини и правди...

изграждам нова истинска вселена!

Ето, свалям от себе си неправдата

и нежно ще погаля твоите длани,

които ме даряват с най-чистото сияние,

да бъда тук и да се чувствам нужна.

И във полъха на твоето дихание

да виждам, че живота е прекрасен...

когато любовта е тъй желана,

когато любовта криле ти дава.

Притихвам във любимите ръце...

 

И моята илюзорна клетка се разпада,

дали светът във клетка ме заключи

или пък аз, сама на себе си съм жертва,

от хиляди въпроси неизречени...

Които парят там дълбоко във душата ми!
Не ще се примиря!А з ще се боря,

завинаги оковите да се разпръснат...

от клетките на заспалата ни съвест.

Защото някои ден историята ще се повтори!

Защото маи това си завещахме...

страхът да продължим и да пребъдем!

И нека да събудим заспалата си същност,

оплетена в лъжи и празнодумие...

Това съм аз! И ще се боря!

 За истината, за мира и свободата...!

Боли ме, толкова много ме боли от тишината...

Ще ме спаси ли моят страх? Ще ме спаси ли?

Или завинаги изгубена във времето ще си остана!

 

 

 

 

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Йонка, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Страна е борбата в самата тебе.Високо осъзнала вътрешното си аз.Бори се Катя аз много често се боря със самата себе си..харесах го и много добре си го казала. Браво.Понякога трябва да разголиш душата си за да се пребориш със собственото си аз.
  • Антоан,благодаря ти за изчерпателния и хубав коментар!
    Да така е автора говори от името на лирическия герой
    за да може образа и да достигне, и да докосне по някакъв
    начин читателя.По свой си начин, аз съм пресъздала
    образа на лирическия герой пречупен през призмата
    на моята душевност.Искам да благодаря още веднъж
    на Антоан, Стойна и Мисана за различния прочит на стиха!
  • Стойне,благодаря ти от сърце за топлината
    и хубавите пожелания!
  • Една своеобразна изповед, която прочетох няколко пъти.
    Възхищавам се на искреността ти и всеотдайността ти!
    Истинската любов прави чудеса и мисля че към финала
    нейното въздействие води към позитивизъм.
    Поздравямам те, Катя и ти желая радост и
    ведро настроение!
  • Мисана,благодаря ти за топлите думи.
    Даде ми криле за полет сред звездите...!
    С най - добри пожелания!
    Катя
  • Една спонтанна лирична изповед, осеяна от толкова въпроси и съмнения, съзирам в тези редове. Като контрапункт на действителността се явява Любимото същество. То е животоспасяващо. То е Острова на блажените.
    В любимите негови ръце греят нови измерения - никне нов - спасителен свят за Лирическата. Това е своебразна и многообещаваще приказка, противопоставена на грубата външна действителност. Но дали дори и тя е достатъчна за пълното Спасение? Този тревожен въпрос се прокрадва във финала на творбата.

    Много си искрена тук, Катя. Буквално разголваш душата си. Почувствах се съпричастен и за миг погледнах света през очите ти. А това означава, че си успяла да постигнеш ефект.

    Поздравявам те с това: https://www.youtube.com/watch?v=Z7MAhlAvLAo
Предложения
: ??:??