17 апр. 2007 г., 21:51
Понякога не виждаш онова,
което пред очите ти стои
и често съжаляваш след това,
че нещо си пропуснал, но уви.
Понякога не чуваш ти гласа,
който до ухото ти шепти,
изгубил се на мислите в леса,
не би го чул ти - даже да крещи.
Понякога не вдъхваш аромата
на цветето, ухаещо пред теб,
а мислиш си, че строга е Съдбата
и че животът ти е някак си нелеп. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация