И тази нощ през себе си ще прекося.
Отдавна се научих да съм даже силна.
Ще ти напиша стих – от тъмното следа
и в тишината до зората ще осъмна.
В разсъмването през прозореца ще слушам
от всички звуци, предвещаващи деня,
ще се усмихна някак, във палтото сгушена,
ще се простя със нощната си тишина.
Ще подредя по навик дневните си мисли,
по навик и часовника си ще сверя.
Дори изглежда нищо няма да ми липсва.
Ще пъхна в джоба си студената ръка. ...