26 нояб. 2007 г., 14:34

Привикнах с тъмната стая 

  Поэзия
857 0 19
Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.
Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.
Забравило е вече що е живот и малко топлинка.
Отново ще пожълтее след помощта чужда.
Непонятно му е какво е било преди.
Как е цъфтяло и се е радвало на въздуха чист.
Сега изъхналите си цветове едно след друго реди.
Примирило се е, че няма и един свеж лист.
Спри! Не дърпай черното перде.
Ще му вдъхнеш само сляпа надежда...
Отново ще го откъсне някое безразсъдно хлапе.
За пореден път после животът в него ще умре. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??