24 янв. 2019 г., 23:01
Нощта разтвори наметало
и светът възбуден приюти,
вибрира странно мойто тяло
и отказва да се подчини.
Тишината и звездният покой,
ме сляха с пулса на вселената
и чувам звуци от небесен хор,
как отекват в кръвта на вените.
Щом сърцето прекипи от любов
и усмивките уморено заспиват,
тогава заглъхва последния стон,
а мракът очите покрива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация