4 янв. 2011 г., 21:30

Приятел 

  Поэзия » Другая
5.0 / 1
478 0 0
Приятелю,
написах името ти на небето,
но вятър с гума облак го изтри.
Написах го на брега на морето,
вълна се плисна и го заличи.
Сега го пиша във сърцето,
за да останеш с мене ти!
И в ден, и нощ, и в радост и печал,
в добро и лошо с мен да си!
Не е прокопсал, кой е завидял,
не е и сбъднал своите мечти.
Приятелят е истински корал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Предложения
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »