17 июн. 2006 г., 17:54
Приятели
Приятелство ни свързва, приятелство ни пак дели:
обич има между нас. Ще устоим ли аз и ти?
Имам нужда аз от теб, имаш нужда ти от мен.
Непокорни сме, но пак се търсим нощ и ден.
Приятели да си останем, приятели за вечни времена.
Любовта ний ще забравим - тя разделя ни сега.
Така ще бъде, така било е и от вечни времена: влюбиш ли се в приятел, болката приемаш, но не и любовта!
обич има между нас. Ще устоим ли аз и ти?
Имам нужда аз от теб, имаш нужда ти от мен.
Непокорни сме, но пак се търсим нощ и ден.
Приятели да си останем, приятели за вечни времена.
Любовта ний ще забравим - тя разделя ни сега.
Така ще бъде, така било е и от вечни времена: влюбиш ли се в приятел, болката приемаш, но не и любовта!
© Дидка Петрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много е изтъркана темата и наистина стихът може да стане по силен ако се пипне мъъъничко.Поздрав
-
На мен ми харесва!На писателчето ако не му допада,да го преработи той!
От мен(6) -
добре,няма проблем нали все пак човек се учи от грешките си.
-
Дидка, използвай по-често точката.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
