30 мар. 2012 г., 21:31

Приятели 

  Поэзия
758 0 3


Защо са ми приятели безброй?

Аз малко имам, но ми стигат.

Те пазят ме от бури, от порой

и дори без думи ме разбират.

 

Споделят с мене тъжни дни

и болката ни обща е за всеки.

Щом боли ме -  всеки го боли,

сълзи обличат, вместо дрехи.

 

И дните отминават като гари,

а ние все един към друг вървим.

Най-хубаво е времето с другари,

дори когато просто си мълчим.

 

Защо са ми приятели безброй?

На масата ти всеки е приятел…

И всеки те обича, кой от кой,

а всъщност достоен е  предател.



© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??