Колко ли сълзи излял съм през годините,
колко ли усмивки подарявал съм ви аз,
колко ли целувки от любов през нас са минали,
много са „приятели”и всички са за вас.
Какво ли не преминахме във времето.
Раздели, хубави моменти и всичко придружено със сълзи,
и пак когато седнеме на масата и се погледнем,
очите ни усмихват се, а сълзите се превръщат в искри.
Понякога дори замислям се и връщам дните,
прекарани със вас, приятели добри.
Как сте ме карали да се усмихвам и за момент забравях за бедите,
а много пъти и без думи ме оставяхте дори. ...