Това е четвъртото стихотворение, което пишем заедно с Виктор Вълков. Инвалидната количка не му пречи нито да мисли, нито на пише и затова продължаваме напред...
Приятели
Виктор Вълков / Тодор Трайчев
Какво е човекът, останал самотен,
без вяра и обич, със празна душа.
С тъга и тревога, със камък огромен.
Без близък приятел и здрава ръка.
Какво е човекът, нарамил проблема
на цялата наша грамадна земя.
Без топла прегръдка... От нея да взима
и радост... и сила... и топла сълза.
Приятели искам. Без тях не живея...
Не мога да дишам от тази тревога.
До смърт ще се боря, дано да успея.
Дано да успея!... Дано да успея!...
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Все права защищены
Благодаря предварително.