SweeT_KisS (Валерия)
25 20
15 мая 2007 г., 09:25

Приятелите 

  Поэзия
1413 0 4

С тях се срещаме рядко - имат своя си път,
само своя любов, своя мъничка смърт.
Вярно, нощем се будя от техния смях,
ала стана ли сутрин - карам някак без тях.
И не се утешавам с подмолни лъжи,
че приятелят връща, което дължи,
че ще хукне за помощ, затъна ли в кал;
че когато е беден - не би ме предал
за шепа жълтици, за резенче хляб...
Възел връзва приятелят, възелът слаб!
Дето мине приятел, коприва расте...
Но пак ще ги търся - защо са ми те? -
когато умирам, ще пратя за тях:
да дойдат, да кажат добре ли живях,
или да поплачат, или да мълчат,
или пък да знам, че са нейде на път...
Но сама да не гасна сред локвичка кръв -
Боже, пази ме от ужас такъв! 

© Валерия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е,дано никога не останеш сама като мен...
  • Толкова си млада, а как задълбочено, сериозно гледаш на живота...Браво!
  • малко са хората,които обръщат внимание на истинското приятелство.ако наистина мислиш така,значи не си безполезно живяла на този свят! браво
  • Много,много ми хареса!!! Като че ли много се пише за любовта и твърде малко за приятелите. Като въздействие ми напомня за две стари и позабравени чудесни български песни. Ще си позволя да цитирам по памет . За съжаление не помня заглавията им. Едната е на Геори Христов:"Нямам нужда от много приятели.Стигат ми двама-трима, ала само такива които в душата си рани от моите болки да имат." А другото е на Росица Кирилова"...Останалите са в графа"и други", като допуснати печатни грешки". Чудесен стих и дано никога не бъдеш сама!
Предложения
: ??:??