6 авг. 2009 г., 23:16

Приятелки 

  Поэзия
598 0 8

Липата рисува със пръсти зелени

тайнствени знаци по твойто лице.

Под нейната сянка и аз, като тебе,

се превръщам отново в малко дете.

 

Отново на звездната карта чертаем

своя път на изгряващи, млади звезди.

Нови вселени да открием мечтаем,

път да намерим през неизвестни земи.

 

Пръсти сплели в безмълвна молитва,

към широкия свят отправили взор,

всичко свято за нас обещаваме

в замяна на място в небесния двор.

 

Край липата наша аз минах случайно,

самотна старее тя, клони привела.

И пейката наша там вече я няма.

И всяка от нас своя път е поела.

 

Години минават и, когато се срещнем,

думите идват все по-кратки и рядко.

И само в очите малко пламъче свети -

отблясък от огъня на неоткрити планети.

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??