ПРИЯТЕЛКИ
Замръкнах в долината на твоите очи.
Там, някъде по пътя, седнах да размисля.
Обърна гръб разумната, навъси се, мълчи...
А лудата ме сръчка и само се усмихна.
Те двете в мен живеят. Приятелки били...
Но толкова е трудно със тях да се разбирам.
Докарва ми едната тревоги и бели,
а другата помага сама да се събирам...
Прекрасна моя същност! Та ти си три в едно!
Вий, двете, стига вече разпъвахте на кръст
душата и сърцето! Било, какво било! ...