Приятелки

Познавам те аз,
откакто бях малка.
И двете си играхме
с една дрънкалка.

Идваше на гости
първо ти при мен,
а аз при тебе идвах
на следващия ден.

Минаха години,
минаха лета,
вече сме големи -
виж ни тук сега.

Говорим си за мода,
споделяме си тайни.
За момчета разговори водим -
онези същества незнайни.

Неразделни сме все още,
сестри сме по душа.
Приятелството ни е оцеляло
и до днешни времена.

Подкрепяме се,
щом изпитваме тъга.
Заедно се радваме
и на най-малките неща.

Заедно навлизаме
в света на зрелостта.
Свят, както на болката,
така и на радостта.

Страх ме е - не го отричам,
че ще настъпят промени нови,
но обръщам се и виждам -
ти до мене си отново.

Страхът изчезва
и разбирам,
че сама не съм -
приятелка си имам.

Приятелка,
на която мога да се доверя.
Приятелка -
една-едничка на света.

Разбирам го,
разбрах го и в мига, когато те видях.
Благодарна, че те имам,
приятелко, съм аз...

P.S. Не е нищо особено, но го публикувам. Бях го написала като по-малка. :)