И 100 години да изминат,
спомените остават завинаги.
Не вярвам аз да те забравя,
нито ти пък мен...
Тез сълзи... и тази мъка... всички тези болки...
Сърце остана ли ни?...
Няма щастие в този живот, изпълнен със страдания...
Но... един ден ти обещавам, всичко ще блесне,
както сутрин слънцето блесва пред мен.
Всеки ден, изпълнен с мрак и тъмнина,
ще бъде заличен...
И след 100 години пак ще сме заедно, ...