4 дек. 2008 г., 18:44

Приятелки завинаги 

  Поэзия » Оды и поэмы
3466 0 4

И 100 години да изминат,

спомените остават завинаги.

Не вярвам аз да те забравя,
нито ти пък мен...
Тез сълзи... и тази мъка... всички тези болки...
Сърце остана ли ни?...
Няма щастие в този живот, изпълнен със страдания...
Но... един ден ти обещавам, всичко ще блесне,
както сутрин слънцето блесва пред мен.
Всеки ден, изпълнен с мрак и тъмнина,
ще бъде заличен...
И след 100 години пак ще сме заедно,
независимо по какъв начин.

Защото едно такова приятелство

никога не умира

                                ... НИКОГА...




П.С. Посветено на една незаменима приятелка... Хриси, обичам те...

© Зайчету МиС ИнДеПеНдЕнТ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ами първо съм sexsi pi4eto второ не виждам извинителна бележка
  • Пиче си, мис Индепендент, спор да нема. Дано между теб и приятелката ти (Хриси) не застане мистър Индепенденс дей.
  • "DOBA" какво изискваш от човек с ник "sexsi_pi4eo"
  • Заради това, че е посветено на някого ще си позволя само да попитам: Кой бърка извинителната бележка с поезията?!
Предложения
: ??:??