Приятелко, до мене си, когато имам нужда,
с теб споделям щастие и тъга.
Помощта ти никога не ми е чужда,
ти винаги подаваш ми ръка.
Приятелко, благодаря за добротата,
за пътите безброй, в които ми помагаш.
Благодаря, че преоткри в мене красотата,
че усмивка на лицето ми оставяш.
Приятелко, на мен разчитай,
да помогна, ако изпаднеш ти в беда.
Помощ искаш ли, при мене идвай,
никога не ще те оставя сама.
Приятелко, неразделни са душите,
дори от километри ние да сме разделени.
Една на друга разказваме мечтите,
заедно борим ли се, не ще бъдем победени.
© Диана Костова Все права защищены