Аз вярвах ти, а ме предаде,
цял живот няма да забравя болката!
И раната от ножа, във гърба забит,
завинаги ще пари и кърви.
Аз вярвах ти и на твойто рамо плаках,
а мойто не веднъж опора твоя беше.
С какво заслужих така да ме боли?
Сега не мога да обичам,
на никого не вярвам аз,
съмнението е в мене час след час.
Страхувам се, приятелко, за ръката някого да хвана,
за да не срещне той и твоите очи ...